Мразя, ненавиждам самотата!
Защото се замислям над това,
че от мен си толкова далече,
а наблизо днес, до теб е Тя.
Мразя, много мразя самотата!
Защото се замислям над това,
че сега целуваш, милваш нея
и обсебва мислите ти Тя.
Мразя, мразя самотата!
Защото пропита от тъга
се усещам толкова нищожна.
А на пиедестал сега е Тя.
Мразя, ужасно мразя самотата!
Защото се замислям над това,
че за теб била съм само „преход",
докато те срещне Тя.
Мразя, мразя самотата!
Тогава се замислям над това,
че за тебе аз не съществувам.
Че предпочетена пред мен е Тя.
Мразя, ненавиждам самотата!
Но се налага да свиквам с мисълта,
че макар да те обичам от години...
Ще трябва да забравя за това!
Р.S.
Желая ти да срещнеш жена,
която да те обича както аз - истински, с години,
без да се прокрадва у нея и за миг мисълта,
че е възможно друг да обикне по-силно!
... Бъди щастлив!
© Виолета Всички права запазени