divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
11.04.2008 г., 8:04 ч.

Тя 

  Поезия » Оди и поеми
979 0 11



Тя ще пристъпя бавно към върха.
                                         На пръсти.
По билото ще се катери тихо.
                                             Мълком.
Отляво пропастта ще точи криви
                                                   зъби.
Отдясно урвата ще лъкатуши
                                             змийски.
А Господ ще й изплете венец  от
                                                 слънце
и руба от Родопски градоносен      
                                                 облак. 
Кобилица ще носи тя. И медни
                                                 менци,
в които се спотайва тежко, мъдро
                                                   вино.
Ще вперя в нея четири очи,
                                              но няма
да сляза долу в ниското да я
                                         пресрещам.
Софра за нея ще редя: от пиле -
                                                мляко,
пустинен хляб, препечено месо  от
                                               феникс...
Тогава ще родят ръцете лятна    
                                                  буря,
очите ще разпалят пещ и някак
                                                хищно
пространството и времето ще се

                                                 отворят.

Но няма да пропаднем в тях...
                                 А ще политнем.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??