Тя
Тя ще пристъпя бавно към върха.
На пръсти.
По билото ще се катери тихо.
Мълком.
Отляво пропастта ще точи криви
зъби.
Отдясно урвата ще лъкатуши
змийски.
А Господ ще й изплете венец от
слънце
и руба от Родопски градоносен
облак.
Кобилица ще носи тя. И медни
менци,
в които се спотайва тежко, мъдро
вино.
Ще вперя в нея четири очи,
но няма
да сляза долу в ниското да я
пресрещам.
Софра за нея ще редя: от пиле -
мляко,
пустинен хляб, препечено месо от
феникс...
Тогава ще родят ръцете лятна
буря,
очите ще разпалят пещ и някак
хищно
пространството и времето ще се
отворят.
Но няма да пропаднем в тях...
А ще политнем.
© Красимир Йорданов All rights reserved.
