17.08.2008 г., 11:11 ч.

Тя е... 

  Поезия » Бели стихове
950 0 4
 

Тя е жена като много други.

И различна като всяка от тях.

Тя никога не е развявала бюста си

по плажовете на Палма де Майорка

нито за своя, нито за чужда сметка.

По-точно тя е от онези,

които не харчат други пари,

освен своите.

Тя вечеря мълчание, обиди

или поезия.

Тогава научава разни неща за себе си,

които не знае,

както и неща за онези,

които са ги измислили.

Тя е като всички жени (и мъже),

които с годините не стават по-красиви.

Тя е онази, с кал и кръв под ноктите,

останали оттогава,

когато трябваше да вади детето си

                                   от едно тресавище.

Тя е онази, която не иска да живее

в тъмната страна на ничие сърце,

защото знае, че в тъмното

се раждат и живеят тъмни неща,

а обичта е цвете,

което живее на светло.

И че ако някой обича някого,

той има нужда от него

всеки ден, всеки час, всеки миг.

Тя е като много други жени -

иска да обича само един мъж,

когото още не познава.

И след вечеря си ляга,

за да сънува,

че вечеря с него на свещи,

което не се е случвало досега,

но тя помни, че беше хубаво.

Защото беше красива в очите му.

Тя е оная, която някои малки деца

наричат "лудата" и замерят с камъни,

защото две години чака от умрял писмо,

в което да пише, че той иска да я види.

Сега тя с гума трие името му от главата си,

защото й беше наредено да го забрави.

Тя е същата луда, с която

                  дванадесет потентни мъже

                                      си поиграха на криеница,

а жените им я заплюваха,

                                   преди да са я намерили.

Тя е достатъчно луда,

за да не вярва на анонимни любови и съчувствия,

но въпреки всичко вярва,

че Той може би живее в някой ъгъл на края на света,

само че все още не го е срещнала.

Точно оня, който не се чувства съвсем цял,

защото точно нея я няма в празното място 

в светлата страна на сърцето му,

което може да запълни само един-единствен човек

и никой друг.

А този човек е оня, с когото

светът става цветен, а ти се чувстваш цял

и не чувстваш никаква липса.

 

Ето, такава е тя -  лудата,

която е щастлива,

когато със свои пари

си купува не Ривиера,

а Родина за два месеца.

За да приключи още една обиколка

                                 на Земята около Слънцето.

Преди да започне следващата от онези,

които тя трябва да преброи,

докато е на този свят.

 

 

 

 

© Юлияна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??