Plevel (Силвия Илиева) 9 юни 2018 г., 20:12 ч.  

Жената 

608 18 35

Тя е скъсана рокля, след танц със звезди.

А ресните ѝ мокри са урок за умиране.

Тя е толкова страшна, когато мълчи,

че си реже крилата. От страх за политане.

 

Тя препива с роса след мисъл за теб,

а гърдите ѝ бели се разплискват от виното.

Тя е толкова черна обвита във креп,

че прозира в сърцето ѝ. Небесното синьо.

 

Тя се люби със хълмове, само не и със теб.

Със зората, с липите – пеперудено жълти.

Ти я гледаш изплашено, през девето небе,

как рисува ти всичко, само не и възкръсване.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.