9 июн. 2018 г., 20:12  

Жената 

  Поэзия » Любовная
1491 20 41

Тя е скъсана рокля, след танц със звезди.

А ресните ѝ мокри са урок за умиране.

Тя е толкова страшна, когато мълчи,

че си реже крилата. От страх за политане.

 

Тя препива с роса след мисъл за теб,

а гърдите ѝ бели се разплискват от виното.

Тя е толкова черна обвита във креп,

че прозира в сърцето ѝ. Небесното синьо.

 

Тя се люби със хълмове, само не и със теб.

Със зората, с липите – пеперудено жълти.

Ти я гледаш изплашено, през девето небе,

как рисува ти всичко, само не и възкръсване.

© Силвия Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??