18.06.2008 г., 11:56

Тя е като фруктиера...

1.1K 0 21
Нахално налети, зърната на грозде
улавят със ласо очите ти,
и овалите топли на праскова
те примамват да вкусиш
от сока им...

Хайде,
бананово нежна и гладка
е кожата,
устни в малина и ягода
влажно преливат от сладост
напукано тръпнеща,
още се чудиш?!...
С цвят на вишна и слива
до синьо във тъмно очите и
бавно се спускат по теб,
а ти се дивиш,
как природата
толкова плод е създала ли?!
Стига...
и слънцето даже след нея
виждаш на плодови устни
фибрите вплело,
гали косите и,
спуска тихи лъчи
по зърната от грозде
и облива, целувайки,
онзи овал съвършен,
с топли стъпчици плъзва ръба
и стъклото искри
в цветовете на плодови прелести,
и не смееш натюрморта
да вкусиш с ръце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Натюрморт!!! И то какъв...твой специалитет! Страхотна си!!!
  • Това изкушение го бях пропуснала!!!Поздрави!!!
  • благодаря на всички, обещавам да слагам някакви отличителни знаци или да пиша в скоби /за вечерна употреба/ да не стават сакатлъци през работно време ))
  • Чудесен плодов фреш!!!
  • Ей, слагай едно тиренце - да се чете вечер


    Мда, това е случая, в който нажежаването си е живо удоволствие!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...