18.06.2008 г., 11:56

Тя е като фруктиера...

1.1K 0 21
Нахално налети, зърната на грозде
улавят със ласо очите ти,
и овалите топли на праскова
те примамват да вкусиш
от сока им...

Хайде,
бананово нежна и гладка
е кожата,
устни в малина и ягода
влажно преливат от сладост
напукано тръпнеща,
още се чудиш?!...
С цвят на вишна и слива
до синьо във тъмно очите и
бавно се спускат по теб,
а ти се дивиш,
как природата
толкова плод е създала ли?!
Стига...
и слънцето даже след нея
виждаш на плодови устни
фибрите вплело,
гали косите и,
спуска тихи лъчи
по зърната от грозде
и облива, целувайки,
онзи овал съвършен,
с топли стъпчици плъзва ръба
и стъклото искри
в цветовете на плодови прелести,
и не смееш натюрморта
да вкусиш с ръце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Натюрморт!!! И то какъв...твой специалитет! Страхотна си!!!
  • Това изкушение го бях пропуснала!!!Поздрави!!!
  • благодаря на всички, обещавам да слагам някакви отличителни знаци или да пиша в скоби /за вечерна употреба/ да не стават сакатлъци през работно време ))
  • Чудесен плодов фреш!!!
  • Ей, слагай едно тиренце - да се чете вечер


    Мда, това е случая, в който нажежаването си е живо удоволствие!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...