Jun 18, 2008, 11:56 AM

Тя е като фруктиера...

  Poetry » Erotic
1.1K 0 21
Нахално налети, зърната на грозде
улавят със ласо очите ти,
и овалите топли на праскова
те примамват да вкусиш
от сока им...

Хайде,
бананово нежна и гладка
е кожата,
устни в малина и ягода
влажно преливат от сладост
напукано тръпнеща,
още се чудиш?!...
С цвят на вишна и слива
до синьо във тъмно очите и
бавно се спускат по теб,
а ти се дивиш,
как природата
толкова плод е създала ли?!
Стига...
и слънцето даже след нея
виждаш на плодови устни
фибрите вплело,
гали косите и,
спуска тихи лъчи
по зърната от грозде
и облива, целувайки,
онзи овал съвършен,
с топли стъпчици плъзва ръба
и стъклото искри
в цветовете на плодови прелести,
и не смееш натюрморта
да вкусиш с ръце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

  • Натюрморт!!! И то какъв...твой специалитет! Страхотна си!!!
  • Това изкушение го бях пропуснала!!!Поздрави!!!
  • благодаря на всички, обещавам да слагам някакви отличителни знаци или да пиша в скоби /за вечерна употреба/ да не стават сакатлъци през работно време ))
  • Чудесен плодов фреш!!!
  • Ей, слагай едно тиренце - да се чете вечер


    Мда, това е случая, в който нажежаването си е живо удоволствие!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...