Тя е вечната права лопата
Решила бе, че е родена съдница
и всеки сочеше, редеше етикети,
не виждайки във огледалото си блудница,
а дама със салонни табиети.
Със самочувствие... на гол тумбак...
и ловкост на езика си двувръх
тя, разтреперила от злоба чак баджак,
сравняваше ту тоз, ту друг със плъх.
И мълнии в ръцете й трещяха
(иззела бе приомите на Зевс)
Пред нейната разгоненост мълчаха
мъжете и жените по рефлекс.
Добра женица - винаги бе права -
За себе си поне, а туй бе важното,
но пък сравнението с луда крава
е много точно... и в това е страшното...
Лицето й във грим, но не в помада,
а в бойните индиански цветове.
Постилаше с цветя свой път към ада,
с любов, със доброта... и от сърце...
Жена е тя от тези де, светиците,
и вижда се във огледалото със ореол.
Гневът й праведен издул е силиконно циците,
колан със меч е сложила... на задник гол...
19.11.2020.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
