ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
29.08.2009 г., 12:01 ч.

Тя и той 

  Поезия » Еротична
831 0 15

                                               Тя и той

 

Аз тая нощ съм древна хубавица,

а ти си моят звездочел юнак.

Под стряхата на тежките ресници

два нестинарски огъня горят.

Виж, като златна ябълка наднича

луната от дървото на нощта,

а светлина вали, вали, изтича

на струйки върху спящата земя.

И капчици от нея запламтяват

в косите като палави светулки.

Чуй как от обич сто щурци запяват,

чуй как за обич плачат сто цигулки.

Коя съм аз и кой си ти - не зная,

дихания загадъчно родени,

два атома пулсиращи в безкрая,

два Космоса свободни и пленени.

Каква е тази твоя мъжка власт

разцъфнала в очите като цвете,

че в зноя мръзна и горя във мраз

под знака на ръцете ти - и двете.

Да помълчим. Отронените думи

прогонват всеки крехък миг.

От устните ти пия пак безумие,

от устните ми пиеш сладък вик...

 

 

Тръстиков стрък

люлян от вятър си, любима.

Косата ти е нива,

а сърпове са двете ми ръце.

На устните ти - цвят на шипка дива

моите устни са пчелата работлива,

която пие скъпоценния нектар

и от блаженство е пияна.

Бедрата ти - два хребета овални,

между които сенчеста поляна

е приласкала еделвайс свенлив.

Той ме влудява и ме прави див.

Зърната ти са тичинкови сърчица

на маргарити,

гърдите ти са чаши ненапити.

А кожата ти като брезичка свети.

Очите ти - изгарящи комети,

които любовта взривяват.

Докосна ли те - в миг изпепелявам

и губя дъх и глас, и мисъл.

Кой те ориса

в ума ми да си призрачно видение,

а на сърцето съкровение.

Да бъда северно сияние,

което мантия развява,

защото ти си слънцето,

което ме създава.

 

                                                           Диана  Загора

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??