Тя и той
Тя и той
Аз тая нощ съм древна хубавица,
а ти си моят звездочел юнак.
Под стряхата на тежките ресници
два нестинарски огъня горят.
Виж, като златна ябълка наднича
луната от дървото на нощта,
а светлина вали, вали, изтича
на струйки върху спящата земя.
И капчици от нея запламтяват
в косите като палави светулки.
Чуй как от обич сто щурци запяват,
чуй как за обич плачат сто цигулки.
Коя съм аз и кой си ти - не зная,
дихания загадъчно родени,
два атома пулсиращи в безкрая,
два Космоса свободни и пленени.
Каква е тази твоя мъжка власт
разцъфнала в очите като цвете,
че в зноя мръзна и горя във мраз
под знака на ръцете ти - и двете.
Да помълчим. Отронените думи
прогонват всеки крехък миг.
От устните ти пия пак безумие,
от устните ми пиеш сладък вик...
Тръстиков стрък
люлян от вятър си, любима.
Косата ти е нива,
а сърпове са двете ми ръце.
На устните ти - цвят на шипка дива
моите устни са пчелата работлива,
която пие скъпоценния нектар
и от блаженство е пияна.
Бедрата ти - два хребета овални,
между които сенчеста поляна
е приласкала еделвайс свенлив.
Той ме влудява и ме прави див.
Зърната ти са тичинкови сърчица
на маргарити,
гърдите ти са чаши ненапити.
А кожата ти като брезичка свети.
Очите ти - изгарящи комети,
които любовта взривяват.
Докосна ли те - в миг изпепелявам
и губя дъх и глас, и мисъл.
Кой те ориса
в ума ми да си призрачно видение,
а на сърцето съкровение.
Да бъда северно сияние,
което мантия развява,
защото ти си слънцето,
което ме създава.
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
