Тя и той
Тя и той
Аз тая нощ съм древна хубавица,
а ти си моят звездочел юнак.
Под стряхата на тежките ресници
два нестинарски огъня горят.
Виж, като златна ябълка наднича
луната от дървото на нощта,
а светлина вали, вали, изтича
на струйки върху спящата земя.
И капчици от нея запламтяват
в косите като палави светулки.
Чуй как от обич сто щурци запяват,
чуй как за обич плачат сто цигулки.
Коя съм аз и кой си ти - не зная,
дихания загадъчно родени,
два атома пулсиращи в безкрая,
два Космоса свободни и пленени.
Каква е тази твоя мъжка власт
разцъфнала в очите като цвете,
че в зноя мръзна и горя във мраз
под знака на ръцете ти - и двете.
Да помълчим. Отронените думи
прогонват всеки крехък миг.
От устните ти пия пак безумие,
от устните ми пиеш сладък вик...
Тръстиков стрък
люлян от вятър си, любима.
Косата ти е нива,
а сърпове са двете ми ръце.
На устните ти - цвят на шипка дива
моите устни са пчелата работлива,
която пие скъпоценния нектар
и от блаженство е пияна.
Бедрата ти - два хребета овални,
между които сенчеста поляна
е приласкала еделвайс свенлив.
Той ме влудява и ме прави див.
Зърната ти са тичинкови сърчица
на маргарити,
гърдите ти са чаши ненапити.
А кожата ти като брезичка свети.
Очите ти - изгарящи комети,
които любовта взривяват.
Докосна ли те - в миг изпепелявам
и губя дъх и глас, и мисъл.
Кой те ориса
в ума ми да си призрачно видение,
а на сърцето съкровение.
Да бъда северно сияние,
което мантия развява,
защото ти си слънцето,
което ме създава.
Диана Загора
© Диана Кънева All rights reserved.
