Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
5.06.2021 г., 8:29 ч.

Тя – музата е копеле, кораво 

  Поезия » Друга
476 6 6

Да казвам ли – простее, до безкрайност,
това да наречем дори творба.
Все пак петичка слагам му – потайно,
а после ти се смея – зад гърба.

 

Да казвам ли, че всъщност съм велика?
Клакьор да ми останеш, занапред.
Цицина, от настъпена мотика,
възпея ли... Си знаеш – пълно пет.

 

И хич не се прави на интересен,
Пегасът е безкрил, но го лъжи,
че няма скъпи месен, па обесен,
а музата... Дано да издържи.

 

Тя – музата е копеле, кораво.
Очите ѝ? Дори не ги видях.
Читателю, какво ли ти остава?
Пушилка гълташ, тонове и прах...
 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Юри!
  • Ооох, стари ми прозаико и скептико! "Ръка"? И любов стига.
  • Защо музите са от женски род? За жените няма ли муз? Как се ражда красива поезия от две жени? Трябва мъжка... ръка да речем...
    Хареса ми!
  • Благодаря ви! Ивайло? Коментар, без звездички? Отивам да настъпя мотиката, два пъти. За вдъхновение.
  • Тя, твоята Музата си е шемет
  • Заглавието "Тя - музата е копеле кораво", което го има и вътре в стихотворението и това " цицина от настъпена мотика" са си направо уникални! Всъщност, то всичко при теб е май такова, Наде!👏🌹💕
Предложения
: ??:??