Тя – музата е копеле, кораво
Да казвам ли – простее, до безкрайност,
това да наречем дори творба.
Все пак петичка слагам му – потайно,
а после ти се смея – зад гърба.
Да казвам ли, че всъщност съм велика?
Клакьор да ми останеш, занапред.
Цицина, от настъпена мотика,
възпея ли... Си знаеш – пълно пет.
И хич не се прави на интересен,
Пегасът е безкрил, но го лъжи,
че няма скъпи месен, па обесен,
а музата... Дано да издържи.
Тя – музата е копеле, кораво.
Очите ѝ? Дори не ги видях.
Читателю, какво ли ти остава?
Пушилка гълташ, тонове и прах...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
