21.08.2006 г., 22:49 ч.

Тя отмина 

  Поезия
630 0 6

Броя цигарите… о не, ще спра,

колко са не искам и  да  знам.

Преваля бавно вече и  нощта,

самотна светлина блещука там.

 

Прозореца ми свети в самота,

като светулка в нощната омая.

Остава още малко до сутринта

и празна някак си е тази стая.

 

Сега седя и  мисля за една жена,

която вчера аз видях,случайно.

Съдбата срещна ни и на мига,

тя в мен остана, вече трайно.

 

Беше вечер и бързах за дома,

притичвах леко ,обзе ме страх.

В такава нощ опасно е сама.

Съжалих че рано не се прибрах.

 

Застигнах в мрака една жена

и бързо я подминах,но дочух

звук тъжен,разбрах -плаче тя.

Обърнах се и пред нея спрях.

 

Вгледах се,лицето и бе в рана,

от тази гледка аз се просълзих.

Глава тя сведе,беше поругана,

но да я заговаря си позволих.

 

Попитах я: „Какво се случи?

Защо така е наранено вашето лице ?”

А тя отвърна: „Не си ли личи,

но..по-голяма рана е в моето сърце.”

 

Това ми каза и бързо отмина,

побягна сякаш   че от света.

Част от мен със нея си замина

и затова сега не мога да заспя.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И като стих може да се получи стига да се преработи, защото ритъма хич го няма на места Поздравявам те, Етчи за тази съпричастност, която проявяваш към нещастията на другите!
  • Присъединявам се към идеята за разказ.
    Като стих ми хареса, но като разказ ще е по-силно!!!
    Поздрави, Ани!!!
  • Благодаря ти Иво,прав си
    тъжен е живота,как боли.
    За мен говори и без фрази?
    Ами не знам,но ме изпепели.

    Поздрав Иво и усмивка
  • Тьжна е историята тази,
    но за теб говори и без фрази!
  • Разказ ли?Ама,дали ще мога?
    Емоция ли,по скоро тревога.
    Това е моя зов,за отношение
    към тези в трудно положение.
    Че често,срещайки ги в тъмнината
    в другата посока обръщаме главата.

    В прозата май аз съм "боза"
    /От къде ли познато ми е това?/
  • Допадна ми идеята на Светослав - за разказ. Личи си силната емоция, Анета, но тази емоция би прозвучала по-достъпно и ясно но читателя в проза. Искрено ти го казвам. Опитай.
Предложения
: ??:??