Тя отмина
Броя цигарите… о не, ще спра,
колко са не искам и да знам.
Преваля бавно вече и нощта,
самотна светлина блещука там.
Прозореца ми свети в самота,
като светулка в нощната омая.
Остава още малко до сутринта
и празна някак си е тази стая.
Сега седя и мисля за една жена,
която вчера аз видях,случайно.
Съдбата срещна ни и на мига,
тя в мен остана, вече трайно.
Беше вечер и бързах за дома,
притичвах леко ,обзе ме страх.
В такава нощ опасно е сама.
Съжалих че рано не се прибрах.
Застигнах в мрака една жена
и бързо я подминах,но дочух
звук тъжен,разбрах -плаче тя.
Обърнах се и пред нея спрях.
Вгледах се,лицето и бе в рана,
от тази гледка аз се просълзих.
Глава тя сведе,беше поругана,
но да я заговаря си позволих.
Попитах я: „Какво се случи?
Защо така е наранено вашето лице ?”
А тя отвърна: „Не си ли личи,
но..по-голяма рана е в моето сърце.”
Това ми каза и бързо отмина,
побягна сякаш че от света.
Част от мен със нея си замина
и затова сега не мога да заспя.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Поздравявам те, Етчи за тази съпричастност, която проявяваш към нещастията на другите!
