Тя отмина
Броя цигарите… о не, ще спра,
колко са не искам и да знам.
Преваля бавно вече и нощта,
самотна светлина блещука там.
Прозореца ми свети в самота,
като светулка в нощната омая.
Остава още малко до сутринта
и празна някак си е тази стая.
Сега седя и мисля за една жена,
която вчера аз видях,случайно.
Съдбата срещна ни и на мига,
тя в мен остана, вече трайно.
Беше вечер и бързах за дома,
притичвах леко ,обзе ме страх.
В такава нощ опасно е сама.
Съжалих че рано не се прибрах.
Застигнах в мрака една жена
и бързо я подминах,но дочух
звук тъжен,разбрах -плаче тя.
Обърнах се и пред нея спрях.
Вгледах се,лицето и бе в рана,
от тази гледка аз се просълзих.
Глава тя сведе,беше поругана,
но да я заговаря си позволих.
Попитах я: „Какво се случи?
Защо така е наранено вашето лице ?”
А тя отвърна: „Не си ли личи,
но..по-голяма рана е в моето сърце.”
Това ми каза и бързо отмина,
побягна сякаш че от света.
Част от мен със нея си замина
и затова сега не мога да заспя.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И като стих може да се получи стига да се преработи, защото ритъма хич го няма на места
Поздравявам те, Етчи за тази съпричастност, която проявяваш към нещастията на другите! -
Присъединявам се към идеята за разказ.
Като стих ми хареса, но като разказ ще е по-силно!!!
Поздрави, Ани!!! -
Благодаря ти Иво,прав си
тъжен е живота,как боли.
За мен говори и без фрази?
Ами не знам,но ме изпепели.
Поздрав Иво и усмивка -
Тьжна е историята тази,
но за теб говори и без фрази! -
Разказ ли?Ама,дали ще мога?
Емоция ли,по скоро тревога.
Това е моя зов,за отношение
към тези в трудно положение.
Че често,срещайки ги в тъмнината
в другата посока обръщаме главата.
В прозата май аз съм "боза"
/От къде ли познато ми е това?/ -
Допадна ми идеята на Светослав - за разказ. Личи си силната емоция, Анета, но тази емоция би прозвучала по-достъпно и ясно но читателя в проза. Искрено ти го казвам. Опитай.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
