31.10.2006 г., 10:36

Тя се казва Пепел

715 0 5

Тя се казва Пепел

И е повече от истинска

Изрязана е от списания и вестници

И зашита със конци

 

На стената ми е залепена

Като кукла на вериги

Изпотена е и е отнесена

И се е замислила за нищото

 

Тя е тишина защото слуша

Очите й оглеждат стаята

Рисуват

Върху бялото

 

Тя се казва Пепел

Изгорена от страстта си

Непорочна като бебе

Преоткрило самотата си

 

30.10.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...