31.10.2006 г., 10:36

Тя се казва Пепел

718 0 5

Тя се казва Пепел

И е повече от истинска

Изрязана е от списания и вестници

И зашита със конци

 

На стената ми е залепена

Като кукла на вериги

Изпотена е и е отнесена

И се е замислила за нищото

 

Тя е тишина защото слуша

Очите й оглеждат стаята

Рисуват

Върху бялото

 

Тя се казва Пепел

Изгорена от страстта си

Непорочна като бебе

Преоткрило самотата си

 

30.10.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...