Тя се казва Пепел
И е повече от истинска
Изрязана е от списания и вестници
И зашита със конци
На стената ми е залепена
Като кукла на вериги
Изпотена е и е отнесена
И се е замислила за нищото
Тя е тишина защото слуша
Очите й оглеждат стаята
Рисуват
Върху бялото
Тя се казва Пепел
Изгорена от страстта си
Непорочна като бебе
Преоткрило самотата си
30.10.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
