13.06.2017 г., 13:20

Поне за ден

1.2K 11 52

Душата днес ще пусна да потича. 
Пък аз сама ще постоя. 
Ще ѝ позволя да те обича.
А аз за ден ще помълча. 

 

Отведи я с теб където пожелаеш. 
Нежни думи ѝ шепти.
Може даже с нея да си поиграеш.
Но утре пак ми я върни. 

 

Създай ѝ спомени красиви.
Всеки миг да помни тя. 
Любовта си цяла подари ѝ.
Сутрин рано ще я прибера. 

 

Тя за теб ще ми разкаже.
Ще я слушам във захлас. 
Любов какво е ще ми каже. 
Нека помни теб и този ден 
до сетния си час. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Весе за хубавите думи.
  • Страхотна алегория. Браво!
    Усещам всеки ред!
  • Защо, Вили?! Такива неща не трябва да те притесняват. Трябва ни само желание и муза. Но не винаги се получава. И аз сега като свърших работа се опитах да пиша, но запецнах и отидох да пия бира. Има и такива моменти. Не си притеснявай от тях. Ще ти дойде вдъхновението.
  • Страх ме е че един ден, край и нищо повече няма да мога да напиша. А толкова ми помогна. Както почнах отведнъж може и така да спре.
  • Не знам колко пъти вече съм го чел този стих и всеки път ми доставя наслада. Не спирай никога да пишеш, Вили!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...