Душата днес ще пусна да потича.
Пък аз сама ще постоя.
Ще ѝ позволя да те обича.
А аз за ден ще помълча.
Отведи я с теб където пожелаеш.
Нежни думи ѝ шепти.
Може даже с нея да си поиграеш.
Но утре пак ми я върни.
Създай ѝ спомени красиви.
Всеки миг да помни тя.
Любовта си цяла подари ѝ.
Сутрин рано ще я прибера.
Тя за теб ще ми разкаже.
Ще я слушам във захлас.
Любов какво е ще ми каже.
Нека помни теб и този ден
до сетния си час.
© Виолета All rights reserved.
Не знам колко пъти вече съм го чел този стих и всеки път ми доставя наслада. Не спирай никога да пишеш, Вили!Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
