Помниш ли онова момиче
Онова момиче, което плачеше с все глас насън за теб
Онази, която изостави, превръщайки я в "момичето със счупената усмивка".
Тя ти обеща и така направи.
Все още седи на същото място.
Под многото счупени стени,
Под надеждите, които разби сякаш са нищо.
Тя все още е там и те чака
С една-единствена разлика –
В нея вече няма пулс,
Не диша, не мърда.
Тялото ѝ те чака, но душата я няма.
Знаеш ли какво се случи с нея –
Убийство.
© Цветомира Тодорова Всички права запазени