Тъга
Тази нощ те изплаках за дълго
и избърсах следите от грим,
дето мажеш по себе си мълком
и ги криеш, когато заспим.
Тази нощ те прочетох изцяло,
всеки данък за грешки платих.
Обещавах на всяко начало
безразборното в теб да мълчи.
Тази нощ се надявах, че вече
тишината е твоя сестра,
от която веднъж се отрече,
моя скитаща синя тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
