Тази нощ те изплаках за дълго
и избърсах следите от грим,
дето мажеш по себе си мълком
и ги криеш, когато заспим.
Тази нощ те прочетох изцяло,
всеки данък за грешки платих.
Обещавах на всяко начало
безразборното в теб да мълчи.
Тази нощ се надявах, че вече
тишината е твоя сестра,
от която веднъж се отрече,
моя скитаща синя тъга.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up