Тъга
Тъга
Не си отивай, тъга!
Остани с мен
в моя дом и в мойта
душа.
Празно и тихо е,
дори не боли...
Приех те
и май съм щастлива
така...
Не вярваш ли...
А някога бях весела,
красива и
добра.
Сега съм само
сама.
Вали.
Вече колко нощи
и колко дни.
Вали и в мен,
но няма сълзи.
Чудно, нали?
С мен си пак,
моя вярна тъга!
Добре си дошла!
Прегръщам те
и продължавам
с теб
тая дълга игра.
Вали.
А утре...
Може би утре
ще има слънце
и ще мина
озарена
под сияйна
дъга,
с надежда
бяла
и вяра
безкрайна,
копнежна,
и без теб,
моя нежна
Тъга!
7 март 2012, Шанхай
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
