Тъга
Тъга в душата ми нахлува,
дрънчи на счупена китара.
Не дава тя да се усмихвам,
отново свири песен стара.
-Ден, два, това ти стига,
какво очакваш да се случи?
В живота нищо трайно няма,
каквото искаше получи.
Не мога повече да искам,
това отдавна си го зная.
Но радостта отново губя
и срещу съдбата пак роптая.
© Лилия Нейкова Всички права запазени