21.01.2024 г., 15:02 ч.
Тъга
Отпращам те, тъга, както баба изтупваше пъстрата черга,
както мама наесен нанизваше срещу косери стари капачки,
както татко изхвърли двете си вратовръзки след пенсия
и както синът ми подари поомръзналите играчки.
Сега си тръгвай, тъга, слизай бавно в мазето по стълбите,
скрий се в дъното на високия рафт от кафяв талашит,
нарисувай сърце в прахоляка, поиграй си със гълъбите,
не можах да те хвърля, чакай там, мой приятелю скрит.
© Веселина Цакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тъгата, ах тази скрита приятелка. Отпращаме я, изтупваме я, но я пазим, защото и тя ни трябва, за да сме истински и уникални. Браво!
-
Аплодисменти за този стих и красивото описание на тъгата в него.
Поздравявам те. -
... и на мен ми хареса!
-
Тъгата е нарисувала сърце с това стихотворение. Много ми хареса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
до познатият рафт от кафяв талашит.
По прахта остави ми следи непокътнати
и ме чакай, аз ще знам, че си скрит.