Jan 21, 2024, 3:02 PM  

Тъга

  Poetry
665 1 5

 

Отпращам те, тъга, както баба изтупваше пъстрата черга,

както мама наесен нанизваше срещу косери стари капачки,

както татко изхвърли двете си вратовръзки след пенсия

и както синът ми подари поомръзналите играчки.

 

Сега си тръгвай, тъга, слизай бавно в мазето по стълбите,

скрий се в дъното на високия рафт от кафяв талашит,

нарисувай сърце в прахоляка, поиграй си със гълъбите,

не можах да те хвърля, чакай там, мой приятелю скрит.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Цакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Слизай бавно в мазето, по стълбите,
    до познатият рафт от кафяв талашит.
    По прахта остави ми следи непокътнати
    и ме чакай, аз ще знам, че си скрит.
  • Тъгата, ах тази скрита приятелка. Отпращаме я, изтупваме я, но я пазим, защото и тя ни трябва, за да сме истински и уникални. Браво!
  • Аплодисменти за този стих и красивото описание на тъгата в него.
    Поздравявам те.
  • ... и на мен ми хареса!
  • Тъгата е нарисувала сърце с това стихотворение. Много ми хареса.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...