Отпращам те, тъга, както баба изтупваше пъстрата черга,
както мама наесен нанизваше срещу косери стари капачки,
както татко изхвърли двете си вратовръзки след пенсия
и както синът ми подари поомръзналите играчки.
Сега си тръгвай, тъга, слизай бавно в мазето по стълбите,
скрий се в дъното на високия рафт от кафяв талашит,
нарисувай сърце в прахоляка, поиграй си със гълъбите,
не можах да те хвърля, чакай там, мой приятелю скрит.
© Веселина Цакова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
