Отпращам те, тъга, както баба изтупваше пъстрата черга,
както мама наесен нанизваше срещу косери стари капачки,
както татко изхвърли двете си вратовръзки след пенсия
и както синът ми подари поомръзналите играчки.
Сега си тръгвай, тъга, слизай бавно в мазето по стълбите,
скрий се в дъното на високия рафт от кафяв талашит,
нарисувай сърце в прахоляка, поиграй си със гълъбите,
не можах да те хвърля, чакай там, мой приятелю скрит.
© Веселина Цакова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
