4.03.2025 г., 20:18

Тъга

331 1 0

Отново към мен тихо се промъква

една забравена, дълбоко скрита

изпепеляваща тъга,

към сърцето се отправя 

обвита в бяла, снежна тишина.

Очи затварям и замлъквам

аз чувам тоз сподавен стон

как извива се и тихо лакътуши 

обгръщайки ме в сребрист балон.

И притисната в схватка здрава 

с тънка паяжина оплита и се наслоява 

шептейки тихо, но ме оставя някак цяла.

Очи затварям и усещам 

един вълшебен водопад 

от стихийни чувства и надежди

рисуващи палат. 

Как само падат и се сгромолясват...

А в дъното на пропастта вулкан изригва - 

от стари спомени,  забравени мечти 

трепти сърце,  око не мигва 

среща неизвестна чака,  молейки да полети. 

Повратна точка да достигне - 

някъде там на повърхността 

и вихър прашен да издигне 

мисли,  думи и дела. 

От сблъсъка мощен светът се люлее,

искри се разхвърчат,  

а копнежът още тлее ли тлее...

Тъгата изплува - плете невидими мрежи,  

с отблясъци сини душа да лекува - 

това са нейните скрити стремежи 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Нанева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...