Отново към мен тихо се промъква
една забравена, дълбоко скрита
изпепеляваща тъга,
към сърцето се отправя
обвита в бяла, снежна тишина.
Очи затварям и замлъквам
аз чувам тоз сподавен стон
как извива се и тихо лакътуши
обгръщайки ме в сребрист балон.
И притисната в схватка здрава
с тънка паяжина оплита и се наслоява
шептейки тихо, но ме оставя някак цяла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up