Тъга
Пак настъпва нощта,
надделява болката сама.
Споменът за теб ме стопля
в нощите студени.
Бавно пареща сълза се отрони
и се питам аз - "Защо ли?"
Защо ли аз не успях
и любовта не задържах?
Остана само празнота
в моята душа,
сбърках в нещо може би
или с маска бил си ти.
Бавно изпих горчилката от дъното
и усещам, че се задушавам.
Колкото и да ме боли
сега ти казвам - "Сбогом и нов път поеми."
Друга направи щастлива,
а мен забрави.
Нека те обича както аз,
обикни я и ти, желая в тоз последен час.
надделява болката сама.
Споменът за теб ме стопля
в нощите студени.
Бавно пареща сълза се отрони
и се питам аз - "Защо ли?"
Защо ли аз не успях
и любовта не задържах?
Остана само празнота
в моята душа,
сбърках в нещо може би
или с маска бил си ти.
Бавно изпих горчилката от дъното
и усещам, че се задушавам.
Колкото и да ме боли
сега ти казвам - "Сбогом и нов път поеми."
Друга направи щастлива,
а мен забрави.
Нека те обича както аз,
обикни я и ти, желая в тоз последен час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мима Всички права запазени
