Тъга
Без глътка въздух да поеме,
в утроба майчина - ковчег,
отиваше си не навреме - Ти, мъничък почти човек!
Да си ми щерка или син, не мога да ти купя дрешки,
щом акушерка ти е СМЪРТА!
Но, ако чудо стане грешка, детенце, бързай към света,
събирай оцелели клетки и ритай майчината гръд,
напук на всичките ни сметки самичко си прокарай път!...
Навярно първата ти гледка - ще бъда за пощада ЗОВ,
ела в безпомощна прегръдка да ни научиш на ЛЮБОВ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
