Dec 28, 2007, 2:17 PM

Тъга

723 0 4

Без глътка въздух да поеме,

в утроба майчина - ковчег,

отиваше си не навреме - Ти, мъничък почти човек!

Да си ми щерка или син, не мога да ти купя дрешки,

щом акушерка ти е СМЪРТА!

Но, ако чудо стане грешка, детенце, бързай към света,

събирай оцелели клетки и ритай майчината гръд,

напук на всичките ни сметки самичко си прокарай път!...

Навярно първата ти гледка - ще бъда за пощада ЗОВ,

ела в безпомощна прегръдка да ни научиш на ЛЮБОВ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...