Без глътка въздух да поеме,
в утроба майчина - ковчег,
отиваше си не навреме - Ти, мъничък почти човек!
Да си ми щерка или син, не мога да ти купя дрешки,
щом акушерка ти е СМЪРТА!
Но, ако чудо стане грешка, детенце, бързай към света,
събирай оцелели клетки и ритай майчината гръд,
напук на всичките ни сметки самичко си прокарай път!...
Навярно първата ти гледка - ще бъда за пощада ЗОВ,
ела в безпомощна прегръдка да ни научиш на ЛЮБОВ!!!
© Наталия All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
