Тъга

dream__s (Наталия)
1 0

Dec 28, 2007, 2:17 PM

Poetry » Phylosophy

550 0 4

Без глътка въздух да поеме,

в утроба майчина - ковчег,

отиваше си не навреме - Ти, мъничък почти човек!

Да си ми щерка или син, не мога да ти купя дрешки,

щом акушерка ти е СМЪРТА!

Но, ако чудо стане грешка, детенце, бързай към света,

събирай оцелели клетки и ритай майчината гръд,

напук на всичките ни сметки самичко си прокарай път!...

Навярно първата ти гледка - ще бъда за пощада ЗОВ,

ела в безпомощна прегръдка да ни научиш на ЛЮБОВ!!!

Please sign in with your account so you can comment and vote.