28.09.2009 г., 12:19  

Тъга - полутон

3.8K 0 27

Тази есен е някак различна .

Не златее – сивее безлично.

Само паднали сухи листа

прошумоляват в краката ми.

 

В прегръдката на залези хладни,

самотни врабчета се реят.

Сякаш душата ми старее,

изпъстрена само с пастели.

 

Няма го, няма топлия вятър,

с пръсти да среше косата ми,

да седна притихнала на коленете му

и да напиша две-три весели строфи.

 

Ще взема да обиколя земята -

и ей тъй, както си ходя,

на Ван Гог да срещна душата…

 

И после ще нарисувам слънчогледи.

 

 

19.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

МУЗИКА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Тази година се влюбих в слънчогледите, а Ван Гог винаги ме е вълнувал. След твоя стих, тези усещания се подсилиха многократно. Благодаря ти, Веси!
  • Ще я срещнеш душата на Ван Гог
    и слънчогледи ще нарисуваш!
    Поздрави!
  • Есенна фея си, Веси! Топло рисуваш!
  • Весииии. Бъркаш в душата. Мила, толкова дълбока тъга има в теб. Вятърът не си отива никога, знаеш го, нали? Прегръщам те!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....