28.09.2009 г., 12:19  

Тъга - полутон

3.8K 0 27

Тази есен е някак различна .

Не златее – сивее безлично.

Само паднали сухи листа

прошумоляват в краката ми.

 

В прегръдката на залези хладни,

самотни врабчета се реят.

Сякаш душата ми старее,

изпъстрена само с пастели.

 

Няма го, няма топлия вятър,

с пръсти да среше косата ми,

да седна притихнала на коленете му

и да напиша две-три весели строфи.

 

Ще взема да обиколя земята -

и ей тъй, както си ходя,

на Ван Гог да срещна душата…

 

И после ще нарисувам слънчогледи.

 

 

19.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

МУЗИКА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Тази година се влюбих в слънчогледите, а Ван Гог винаги ме е вълнувал. След твоя стих, тези усещания се подсилиха многократно. Благодаря ти, Веси!
  • Ще я срещнеш душата на Ван Гог
    и слънчогледи ще нарисуваш!
    Поздрави!
  • Есенна фея си, Веси! Топло рисуваш!
  • Весииии. Бъркаш в душата. Мила, толкова дълбока тъга има в теб. Вятърът не си отива никога, знаеш го, нали? Прегръщам те!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...