28 сент. 2009 г., 12:19  

Тъга - полутон

3.8K 0 27

Тази есен е някак различна .

Не златее – сивее безлично.

Само паднали сухи листа

прошумоляват в краката ми.

 

В прегръдката на залези хладни,

самотни врабчета се реят.

Сякаш душата ми старее,

изпъстрена само с пастели.

 

Няма го, няма топлия вятър,

с пръсти да среше косата ми,

да седна притихнала на коленете му

и да напиша две-три весели строфи.

 

Ще взема да обиколя земята -

и ей тъй, както си ходя,

на Ван Гог да срещна душата…

 

И после ще нарисувам слънчогледи.

 

 

19.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

МУЗИКА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав!
  • Тази година се влюбих в слънчогледите, а Ван Гог винаги ме е вълнувал. След твоя стих, тези усещания се подсилиха многократно. Благодаря ти, Веси!
  • Ще я срещнеш душата на Ван Гог
    и слънчогледи ще нарисуваш!
    Поздрави!
  • Есенна фея си, Веси! Топло рисуваш!
  • Весииии. Бъркаш в душата. Мила, толкова дълбока тъга има в теб. Вятърът не си отива никога, знаеш го, нали? Прегръщам те!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...