Тъгата

30.01.2013 г., 17:44 ч.

Поезия » Друга

459 0 0

Тъгата ми гнездо си свива в мислите.

Протяга клони, кротко пуска корени.

С фантазии се кичи обезлистени.

Изпълва страховете ококорени.

Тъгата ми е странница и блудница.

Зазижда тъй безценното ми време.

Превръща намеренията в лудница.

Надеждата нахално ми отнема.

Но има смисъл да е тъй жестока

тъгата ми - като жена ревнива.

Тя пали в мене болката стоока,

която ми напомня, че съм жива.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.