Тъгата ми гнездо си свива в мислите.
Протяга клони, кротко пуска корени.
С фантазии се кичи обезлистени.
Изпълва страховете ококорени.
Тъгата ми е странница и блудница.
Зазижда тъй безценното ми време.
Превръща намеренията в лудница.
Надеждата нахално ми отнема.
Но има смисъл да е тъй жестока
тъгата ми - като жена ревнива.
Тя пали в мене болката стоока,
която ми напомня, че съм жива.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
