Тъгата ми гнездо си свива в мислите.
Протяга клони, кротко пуска корени.
С фантазии се кичи обезлистени.
Изпълва страховете ококорени.
Тъгата ми е странница и блудница.
Зазижда тъй безценното ми време.
Превръща намеренията в лудница.
Надеждата нахално ми отнема.
Но има смисъл да е тъй жестока
тъгата ми - като жена ревнива.
Тя пали в мене болката стоока,
която ми напомня, че съм жива.