Mimoza20 (Мария Николова)
120 778
24.07.2018 г., 1:02 ч.  

Тъгата моя 

  Поезия » Философска
1033 3 4

Защо ли да се връщам у дома

Няма да отвориш пътната врата

Няма да ми кажеш и "Добре дошла"

Заспал си сам, далече на брега.

 

Започвам спомените да разплитам

Минавам през застинали блата

Без тебе в дълбокото залитам

А моите ръце в кал и нищета.

 

Подухва вятъра тревожен в здрача

Събира нашите години на кълбо

От тук - нататък, аз сама ще крача

Заметната с черното палто.

 

Заспал си и не можеш да заплачеш

Че нямам си обувки за в калта

Тъгата моя, дали можеш да завлачиш

До огънят разпалил се в смъртта.

 

Съдбата моя, тъй проклета

Залюбих мрака, тъмното, нощта

Дано да събера целувките в сонета

Залюбих пламъкът горящ в свещта.

 

 

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??