Тъгата моя
Защо ли да се връщам у дома
Няма да отвориш пътната врата
Няма да ми кажеш и "Добре дошла"
Заспал си сам, далече на брега.
Започвам спомените да разплитам
Минавам през застинали блата
Без тебе в дълбокото залитам
А моите ръце в кал и нищета.
Подухва вятъра тревожен в здрача
Събира нашите години на кълбо
От тук - нататък, аз сама ще крача
Заметната с черното палто.
Заспал си и не можеш да заплачеш
Че нямам си обувки за в калта
Тъгата моя, дали можеш да завлачиш
До огънят разпалил се в смъртта.
Съдбата моя, тъй проклета
Залюбих мрака, тъмното, нощта
Дано да събера целувките в сонета
Залюбих пламъкът горящ в свещта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
