Тъгата в очите ми често е спомен,
от едно неслучило ми се обичане.
Дъхa си завързах в мене, бездомен.
Станах на сянка, от много отричане.
Устните ми често са неми самотници,
от порцеланова обич тихо начупени.
Сълзите ми – преглътнати сиротници,
грешки невидими, закъсняло изкупени.
Тъгата в очите ми често е дрипава,
остатък от неискано, нечуто сърце.
Понякога в мрака плаче и хлипа,
като жадно за обич наранено дете. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация