22.04.2012 г., 14:34

Тъй ми е било писано

857 0 7

Тъй ми е било писано

 

Сигурно тъй ми е било писано -

цял живот да бъда орисана.

Все за някого да тичам

но дали съм била обичана?

 

Колко често се оглеждам

в лицето ми, вече променено.

Броя бръчките весело,

а те се усмихват уморено.

 

Но и запечатани,

те пак се обръщат,

поглеждам ги,

а те ме прегръщат.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да Елена така е по-добре,благодаря.Но така съм го написала и то много отдавна.Едно исках да кажа,а друго се разбра.Както и да е,но понякога започвам да се дразня,че някой тук едва ли не си мислят,че са велики поети.Не им се сърдя,нека си пише всеки както си иска.Който не харесва нека не чете.
  • Може би така е по-добре?


    Сигурно тъй ми е било писано -
    цял живот да бъда орисана
    все за някого да тичам.
    Hо дали съм била обичана?

  • Благодаря Ви Минка,че сте разбрали какво съм искала да кажа.Категорична съм,че няма временна орисия,но това е мое мнение.
    "с такава болка се прибрах днес от парка с моята малка внучка,че още не мога да се успокоя.До нея беше застанало детенце толкова физическо увредено,че си помислих-какво боже е станало,че ти съдба си наказала толкова жестоко това дете и родителите му,А колко такива деца и хора има,колко много?Всеки човек си носи своята съдба със себе си,своята орисия,която не зная дали някои може да промени.Може би затова и пиша така за всичко което ме вълнува,за мен,за хората за всички нас.Колко много искам хората да са щастливи,колко много!Но и живота ни е подарен и затова какъвто е трябва да се изживее понякога и с болка.Благодаря ви Минка още веднъж.

  • Сигурно тъй ми е било писано -
    цял живот да бъда орисана.

    Прочетете това много внимателно. Според написаното излиза, че може да има и временна орисия. Какво сте искали да кажете е едно, а какво се е получило - съвсем друго.
  • Аз много харесах това което си написала!Никой не може да избяга или промени съдбата си.Може само да я приеме и живее с нея!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...