tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
22.06.2022 г., 0:03 ч.  

Тъжна истина 

  Поезия » Философска
572 4 6

Истина било е. Но истина... преди.

Когато бяхме остров... с вяра и мечти.

Когато без тревога от общите следи

прегръщахме морето. Загърбили беди.

 

Строяхме бели кули. Пясъчни. Но факт -

безоблачно красиви навръх скалисти бряг,

в които безразсъдно пред идващия здрач

изпълвахме с усмивки, а не с отчаян плач.

 

Рисувахме химери. А стъпките ни в транс

следваха съдбата с дарения им шанс,

в бездната да стъпят, без болка, без вина,

за да изтанцуват в прегръдка вечността.

 

Но ето, днес е вече... било каквот` било.

Кулата се срина. Проблясна зарево.

Остана само спомен. Приятелство - троха.

А вътре във душата.... болка заваля!

 

21.06. 2022

 

 

 

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за коментара, Данил!
  • Поздравления, Таня!
    Рисувахме химери. А стъпките ни в транс
    следваха съдбата с дарения им шанс,
    в бездната да стъпят, без болка, без вина,
    за да изтанцуват в прегръдка вечността.
  • Благодря ти, мила Таня!
  • Тъжно, но ме докосна...
  • Благодаря ти за милите думи, Миночка!Радвам се, че стиховете ми харесват!
  • Малко тъжно, но пък хубаво, Таня!
    Хареса ми и те поздравявам!
Предложения
: ??:??