Сама стои девойка в тишината.
Цигарата гори, сълзи се стичат.
За това виновна е единствено съдбата,
защото забрани на две сърца да се обичат.
Обичаха се силно, страстно,
не можеха един без друг.
Но дойде момент, когато
във сърцето й настъпи смут.
Той обичаше я безвъзвратно,
тя отвръщаше на неговите чувства.
"Обичам те!" - казваха си многократно.
Любовта им беше най-красивото изкуство.
Но след време на нея ú омръзна
от неговите чувства, внимание, любов.
И една вечер седна да помисли. Беше късно,
но мира не ú даваше отговора на един въпрос.
Като че ли дяволска намеса
бе причината за тоз въпрос.
Тя го криеше в душата, зад една завеса,
защото чувстваше, че ще нарани тяхната любов.
Но повече не можеше да крие,
че не изпитва същото към него.
Призна му и идеше й от болка да завие.
Знаеше, че с тия думи разбила му е тя сърцето.
Сега стои сама и тъжна,
плаче, жал ú е за него.
Но да сложи край тя беше длъжна -
нямаше я любовта в сърцето.
© Ралица Еленкова Всички права запазени