Apr 23, 2009, 3:58 PM

Тъжна история 

  Poetry » Love
5.0 / 1
890 0 1
Сама стои девойка в тишината.
Цигарата гори, сълзи се стичат.
За това виновна е единствено съдбата,
защото забрани на две сърца да се обичат.
Обичаха се силно, страстно,
не можеха един без друг.
Но дойде момент, когато
във сърцето й настъпи смут.
Той обичаше я безвъзвратно,
тя отвръщаше на неговите чувства.
"Обичам те!" - казваха си многократно.
Любовта им беше най-красивото изкуство. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Еленкова All rights reserved.

Random works

More works »