Тъжна неделя
Не зная още
колко,
но на сърцето ми
тежиш.
По пътя сам
се губя,
а до теб
еднакво ме боли...
Задето ти
не знаеш.
Любовта
и близките
разделя.
Прегърнах те
и тръгнах;
в най-тъжната
неделя.
И няма как да
те забравя,
още спомена
е жив.
Алкохола вече
не прощава,
дано поне пък
ти да ми простиш!
И задето
си мълчах,
за сълзите и
че съм си аз.
Обичам те,
и за това;
прости,
ако е грях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
