Не зная още
колко,
но на сърцето ми
тежиш.
По пътя сам
се губя,
а до теб
еднакво ме боли...
Задето ти
не знаеш.
Любовта
и близките
разделя.
Прегърнах те
и тръгнах;
в най-тъжната
неделя.
И няма как да
те забравя,
още спомена
е жив.
Алкохола вече
не прощава,
дано поне пък
ти да ми простиш!
И задето
си мълчах,
за сълзите и
че съм си аз.
Обичам те,
и за това;
прости,
ако е грях!
© Калоян Калинов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
