Тъжна се будя
ТЪЖНА СЕ БУДЯ
Чуй ме, несбъднато щастие!
Ти си изгубен
в тъмното топъл краешник.
Мирис на дом си
и на пране и ютия.
Станах на просек.
Търся те, ти се криеш.
Да, поиграхме си.
Всички деца си играят.
Вече порасна.
Целият свят ти е стая.
Аз ли останах
плаха и плашещо малка
или подмяна
стори съдбата ми жалка?
Питам се вече
с мен ще делиш ли постелята?
Пътят изтече.
Мъртва, сънувам разстрела ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
