ТЪЖНА СЕ БУДЯ
Чуй ме, несбъднато щастие!
Ти си изгубен
в тъмното топъл краешник.
Мирис на дом си
и на пране и ютия.
Станах на просек.
Търся те, ти се криеш.
Да, поиграхме си.
Всички деца си играят.
Вече порасна.
Целият свят ти е стая.
Аз ли останах
плаха и плашещо малка
или подмяна
стори съдбата ми жалка?
Питам се вече
с мен ще делиш ли постелята?
Пътят изтече.
Мъртва, сънувам разстрела ти.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
