Nov 25, 2014, 4:52 PM

Тъжна се будя 

  Poetry » Phylosophy
973 0 19
ТЪЖНА СЕ БУДЯ
Чуй ме, несбъднато щастие!
Ти си изгубен
в тъмното топъл краешник.
Мирис на дом си
и на пране и ютия.
Станах на просек.
Търся те, ти се криеш.
Да, поиграхме си.
Всички деца си играят.
Вече порасна.
Целият свят ти е стая. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??