20.11.2008 г., 21:39 ч.  

Тъжна съм 

  Поезия » Любовна
2279 0 12

Защото съм тъжна
и вятърът с пръсти,
засвири на флейта в комина.
И, чак до паважа,
дъждовни и гъсти,
небето разпусна косите си фини.

Присви се от болка

и после... заплака,
неискан, самотният облак.
Защото съм тъжна,
захлипа и мракът,
синеещ отвънка с окото си обло.

Умислен и мокър, изплака капчукът
и после,
в ръмежа, заглъхна.
В камината, огънят тихо припука
и въглен, отчаян,
последно въздъхна.

Сълзици пророни и в здрач се погреба -
стопи се от мъка свещта.
Защото съм тъжна...
тъжна без тебе -
от плач, като мен, посиня вечерта.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??