Тъжна съм
Тъжна съм. Не знам защо.
А може и да знам... не зная...
Седя си върху земното кълбо,
загледана на някъде в безкрая.
Тъжна съм. Като светулка,
която не намира своя път,
като болна струна на цигулка,
свиреща за призраци отвъд.
Тъжна съм. Като едно дете,
което няма с кой да си играе,
като паднало във пясъка небе,
умиращо без залез да познае;
Тъжна съм. Със стискаща тъга.
И не знам какво ли знача.
Сякаш съм отлята от сълза –
тъжна... а не мога да заплача.
Алекс ( Малката)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
