Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
30.05.2021 г., 17:04 ч.  

Тъжни стихове 

  Поезия » Философска
926 7 14

Рамка сме, на картината –
от пейзажа сме мазка.
Всяка болка подмината,
съвестта ни ще драска,
че художник е времето –
четката е от тръни
и каквото не вземе то –
вдън земя ще потъне.

 

После всичко научено
е съвсем безпредметно.
От въртене и сучене,
и светът се изметна.
И земята  разкъсана
с жива плът ще ни храни.

Блъскаме се, навъсено –
хора, или пирани?

 

Божи твари ли? Стига!
Все за плътска отплата.
Ангел немощно вдига,
към небето крилата.
А отгоре тъй тихо е.
Hякъде из Всемира
стар глупак тъжни стихове
за любов декламира.



 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??