Тъжни стихове
Рамка сме, на картината –
от пейзажа сме мазка.
Всяка болка подмината,
съвестта ни ще драска,
че художник е времето –
четката е от тръни
и каквото не вземе то –
вдън земя ще потъне.
После всичко научено
е съвсем безпредметно.
От въртене и сучене,
и светът се изметна.
И земята разкъсана
с жива плът ще ни храни.
Блъскаме се, навъсено –
хора, или пирани?
Божи твари ли? Стига!
Все за плътска отплата.
Ангел немощно вдига,
към небето крилата.
А отгоре тъй тихо е.
Hякъде из Всемира
стар глупак тъжни стихове
за любов декламира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
