Тъжни стихове
Рамка сме, на картината –
от пейзажа сме мазка.
Всяка болка подмината,
съвестта ни ще драска,
че художник е времето –
четката е от тръни
и каквото не вземе то –
вдън земя ще потъне.
После всичко научено
е съвсем безпредметно.
От въртене и сучене,
и светът се изметна.
И земята разкъсана
с жива плът ще ни храни.
Блъскаме се, навъсено –
хора, или пирани?
Божи твари ли? Стига!
Все за плътска отплата.
Ангел немощно вдига,
към небето крилата.
А отгоре тъй тихо е.
Hякъде из Всемира
стар глупак тъжни стихове
за любов декламира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
