Тъжни звезди...
Защо звездите в тая нощ
така са тъжно замечтани
над виолетовата площ
притихнала на Океана?...
Какво припомниха си те
във тая тъмнина прозрачна?...
Мечтите на едно дете ли
със радост озарило здрача?...
О в тази нощ защо звездите,
тъй замечтано-безудържни,
във люляковите води
на Океана слизат тъжни?...
Безумно изоставен Свят
ли им тежи и не отстъпва?..
...Но може ли сега: назад
да спреш...
в Началото на пътя!...
Пасифика
Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени